Постинг
23.09.2012 15:01 -
:) Два дена в Пловдив, два концерта :) Разкошнотия! :)
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3019 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2012 14:05
Прочетен: 3019 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 29.09.2012 14:05
21-22.09.2012
Това беше едно прекрасно изживяване за мен! Нищо, че единия ден умрях от студ, а на следващия от жега :))) Разходките из Стария град на Пловдив, каменните тесни улички, характерните къщи в различни цветове, красивата атмосфера на Античния театър, Фиш - така земен и близък, отплесвайки се в приятелски разговор, споделянето, откровението, чувството му за хумор, бутилката вино :), гласът му... и тази толкова любима Музика, съпътствала ме през всички тези години... Засилилото се чувство за магичност от включването на оркестъра на Пловдивската филхармония... Прекрасната Lavender... Cliche... Credo... Вятърът, който сякаш прелистваше страниците на годините, докосвайки с полъха си мъничкото езерце в очите ми, съживявайки водите му... Една изключително топла прегръдка беше всичко това за мен :) Чувствам се наистина щастлива, че бях Там! Само някак тъжно, като ехо, все още витаят думите " I"m tired of dancing"... Силно се надявам отново да дойде!
Концертът на Анатема на другата вечер също беше страхотен, но някак тяхната музика все още не е точно моята музика, въпреки че до голяма степен е... Като, че нещо липсваше... или пък беше в повече... въпреки, че всичко беше изпипано... може би прекалено лустровано... Като звук, изпълнение, гласове перфектно, но като музикална идея нещо ми оставаше недовършено и някак на места еднообразно... Въпреки първоначалния ми възглас: "Ааааа... страшно ми харесват на живо!" Но коя съм аз да давам оценки. Просто чувство... Обгръщащият, тънък слой патина, като че ли също ми липсваше... Като цяло много ми хареса, но остана така тази леко глождеща нотка, която не съм си изяснила съвсем. Все пак на моменти, и то не малко, се получаваше онова потапяне, завличане, отвличане, което обикновено чакам да се случи, слушайки определена музика... Имам си техни любими неща! Включването на оркестъра абсолютно си заслужи аплодисментите! Публиката беше страхотна, съпреживяваща... в общия поток енергия... Обичам, когато хората изпитват удоволствие :)
Две вечери такa емоционални посвоему... Красиво беше определено!
Незабравим ще остане и контрастът в цветовете в небето през двата дена... От всички нюанси и наслагвания на мрачното сиво, през нежното, заспиващо люляково, дълбокото вечерно-нощно, мастилено- виолетово, към пробиващото бледо синьо до кристално- избистреното, почти до нереалност силно, направо заслепяващо небесносиньо... Както е видно някои нюанси в розово-пурпурно-златистата гама съм пропуснала :))) Но огън имаше, гореше там, вътре, някъде дълбоко в мен...
Иска ми се да спомена и онова късметче, което лежеше до горещото, ароматно кафе в свежата съботна утрин. Развивайки листчето, там стоеше една така красива думичка... Любов :) Обичам така... Ей такива мънички неща :)
Освен това се изумих колко много котки се разхождаха там!! Едни такива дебелички, охранени, добре сложени... Почти към всяка къща в Стария град имаше и котка! Куче видях само едно, долу из центъра, но котки... :)) И само една, единствена по-слаба... може би, защото беше видимо по-стара... Лепна се, докато хапвахме в Гражданския и не мръдна и не спря да мяука, докато не си тръгнахме :))) Ха :) и едно малко, неизвестно откъде сдобило се с цяла риба, която беше почти колкото него и която така смешно за нас и досадно за него му се изплъзваше, но то със зъби и нокти, залягания, дърпания продължаваше и успяваше да я влaчи нанякъде, явно в търсене на по-безопасно място под коли, сред хора из центъра на града :)))
Това беше едно прекрасно изживяване за мен! Нищо, че единия ден умрях от студ, а на следващия от жега :))) Разходките из Стария град на Пловдив, каменните тесни улички, характерните къщи в различни цветове, красивата атмосфера на Античния театър, Фиш - така земен и близък, отплесвайки се в приятелски разговор, споделянето, откровението, чувството му за хумор, бутилката вино :), гласът му... и тази толкова любима Музика, съпътствала ме през всички тези години... Засилилото се чувство за магичност от включването на оркестъра на Пловдивската филхармония... Прекрасната Lavender... Cliche... Credo... Вятърът, който сякаш прелистваше страниците на годините, докосвайки с полъха си мъничкото езерце в очите ми, съживявайки водите му... Една изключително топла прегръдка беше всичко това за мен :) Чувствам се наистина щастлива, че бях Там! Само някак тъжно, като ехо, все още витаят думите " I"m tired of dancing"... Силно се надявам отново да дойде!
Концертът на Анатема на другата вечер също беше страхотен, но някак тяхната музика все още не е точно моята музика, въпреки че до голяма степен е... Като, че нещо липсваше... или пък беше в повече... въпреки, че всичко беше изпипано... може би прекалено лустровано... Като звук, изпълнение, гласове перфектно, но като музикална идея нещо ми оставаше недовършено и някак на места еднообразно... Въпреки първоначалния ми възглас: "Ааааа... страшно ми харесват на живо!" Но коя съм аз да давам оценки. Просто чувство... Обгръщащият, тънък слой патина, като че ли също ми липсваше... Като цяло много ми хареса, но остана така тази леко глождеща нотка, която не съм си изяснила съвсем. Все пак на моменти, и то не малко, се получаваше онова потапяне, завличане, отвличане, което обикновено чакам да се случи, слушайки определена музика... Имам си техни любими неща! Включването на оркестъра абсолютно си заслужи аплодисментите! Публиката беше страхотна, съпреживяваща... в общия поток енергия... Обичам, когато хората изпитват удоволствие :)
Две вечери такa емоционални посвоему... Красиво беше определено!
Незабравим ще остане и контрастът в цветовете в небето през двата дена... От всички нюанси и наслагвания на мрачното сиво, през нежното, заспиващо люляково, дълбокото вечерно-нощно, мастилено- виолетово, към пробиващото бледо синьо до кристално- избистреното, почти до нереалност силно, направо заслепяващо небесносиньо... Както е видно някои нюанси в розово-пурпурно-златистата гама съм пропуснала :))) Но огън имаше, гореше там, вътре, някъде дълбоко в мен...
Иска ми се да спомена и онова късметче, което лежеше до горещото, ароматно кафе в свежата съботна утрин. Развивайки листчето, там стоеше една така красива думичка... Любов :) Обичам така... Ей такива мънички неща :)
Освен това се изумих колко много котки се разхождаха там!! Едни такива дебелички, охранени, добре сложени... Почти към всяка къща в Стария град имаше и котка! Куче видях само едно, долу из центъра, но котки... :)) И само една, единствена по-слаба... може би, защото беше видимо по-стара... Лепна се, докато хапвахме в Гражданския и не мръдна и не спря да мяука, докато не си тръгнахме :))) Ха :) и едно малко, неизвестно откъде сдобило се с цяла риба, която беше почти колкото него и която така смешно за нас и досадно за него му се изплъзваше, но то със зъби и нокти, залягания, дърпания продължаваше и успяваше да я влaчи нанякъде, явно в търсене на по-безопасно място под коли, сред хора из центъра на града :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20242
Блогрол
