Не можеш времето да задържиш
изтича като пясъчна минута
Сълзи опитваш се да пресушиш
реки болезнено набола мъка

Тъгата се е вляла в утринта
и всичко някак преминава
попарена е слънчевата светлина
пълзят мъгли в душата жадно

Как искам времето да задържа
в устрема, и животворната полуда
отдавам на забрава същността
илюзията на живота да сънувам

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Хе, опит някакъв, навярно провокиран, от сивота в неделна приглушеност...
Беше ми залипсвало това... Просто излели се думи, които сама понякога трудно разбирам... Все по-рядко се връщам назад, там където съм оставила частици от себе си... Откривам се, търся се, отново изгубвам се... и все тъй продължавам напред... Времето безжалостно носи... Разпиляващо... Понякога открива се бряг, тъй красиво поглъщащ всички въпроси... Блажено оставям се там... и дишам... до следващите челни откоси... 

A иначе съм добре... И с усмивка посрещам си дните :)
Резистентност придобита навярно...
Времето нека отлита...

Разпръснато все по към себе си плувам...
Зная, в движението просто съществувам...

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Да се върнем към реалността. Което пък ражда въпроса "Кое е реалност?" :)))
Заредиха се съботи и недели в София, без пътуване до вилата... Болезнено взе да се усеща липса... Още два месеца някакви такива... То и колата е причина... Развали се. Все пак някакво успокоение е това, че месеците от септември досега някак доста неусетно излетяха... Което дали всъщност е успокоение...

Навън е зима. Студ.
Днес, докато простирах имах чувството, че пръстите ми ще се счупят на хиляди парченца и ще се разпилеят по балкона вкаменени. Мислех си, че предпочитам да умра в сладостно-просмукващата, задушаваща прегръдка на жегата, отколкото от тази пронизваща дълбоко, бавно, режеща и спираща дъха, вцепеняваща болка. Всъщност, не знам кое би било по-добре. Едното е гадно, другото жестоко. :))) Нооо, както съм казвала мразя зима и студ!

На свечеряване интересно нещо наблюдавам. Заваля ситен, ситен сняг, посипвайки се беззвучно навсякъде, като фино, пресято брашно. Вятърът го подхваща, издига, завърта и носи... като дим, като облаци над сивотата на шосето... Естествено батерията на фотоапарата даде заето... Докато се зареди, мигът ще отлети и мракът ще погълне всичко... :))) А навън се сипе белота... Една смразяваща и тъжна красота...

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Все пак направих бърз опит с другия апарат

Kато поглед над облачен воал изглежда тук...
Не съм могла обаче движение съвсем да уловя.
А интерес предизвика точно то...

Наглед, неща съвсем обикновени,
но като в приказка една
рисуват чудни чудеса...
И то съвсем реални  :)

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Добре, че утре е понеделник :)))))))

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Или, можеш... когато сам с времето се слееш... и като негова частичка почувстваш, че живееш...

Ritchie Blackmore Rainbow - Snowman
Walking In The Air

Ей така някак се носеше снегът, подхванат от вятъра над пътя...
Тук е само в леко по-забавен каданс...