Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 11:11 - Орлово гнездо - 16-17.02.2013
Автор: melsun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 718 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 28.02.2013 19:20


София - Троян - Беклемето - Орлово гнездо

image

  Първо ходене за тази година. От Беклемето до заслон Орлово гнездо. Поради ред обстоятелства, почти целия ден изкарахме чакайки по разни кръчми на маса преди Троян, в Троян, след Троян :))), в което всъщност няма нищо лошо, само дето успяхме да тръгнем нагоре от Беклемето чак в 16:30 часа. Времето мъгливо. Стелят се гъсти пластове и всичко се слива в едно. Достатъчно хора сме (около 20-тина човека) и все пак има между нас такива, които знаят къде отиваме. Аз не съм измежду тях. Карам го на доверие. В началото тегавинка - по пистата, по пистата нагоре... разминаваме се с влекове, скиори... още малко, още малко до по-равното... и още малко... Малко, малко, ама ние тази попара сме я сърбали. Принципно това е лек маршрут, който би трябвало да се вземе за около час и половина, но комбинацията от сняг, мъгла и добра денивелация си казват думата. Имахме щастието времето да е тихо обаче, без вятър, което си беше много добре. За след дълго неходене реших, че няма да изпусна тази възможност, та чак и мъж ми убедих да дойде. Нямам добра зимна екипировка, пък и принципно не обичам много зимните приключения. Някак некомфортно ми е. И носът ми тече непрекъснато. Не пропусна и този път, разбира се. Но все пак сега работите потръгнаха задоволително, без някакви особено неприятни, странични ефекти. Заложих си на трисезонките. Аз само тях си имам, де! Добре, че снегът беше сух и твърд, та спомогна да не се намокрим до уши. Всъщност изобщо не се намокрих. По стъпките, по стъпките... муш крак в тази, муш крак в онази... Едно ми ти взиране падна. То наоколо нямаше и какво да се гледа! Мъглата беше погълнала всичко. Час и половина, ама нейсе! Докарахме го докъм два часа и половина - три. Както беше мъглявина, така в един момент съвсем в реда на нещата взе и да притъмнява. Дълго време нямаше нужда от челник. Той снегът достатъчно си свети. Чак като наближихме заслона го извадих, защото дирята напред секваше и свиваше вляво по тясна, стръмна пътечка, а някъде там в тъмнината проблясваха челници. Всичко мина точно. Никой не се заблуди и загуби.
  Докато ходехме в мъглата, мъжът ми пред мен, другите сравнително близо, но потънали сред надиплените воали мъглявина, взирайки се във всяка стъпка, забелязах нещо много странно... Някакво сияние около краката ми.  При всяко повдигане на крака се разнасяше (бяло до бледо синьо) и като, че се посипваше наоколо, след което като че се стопяваше и пак се появяваше. Може и халюцинация да е било от взирането... Или някаква игра на лунната светлина със снега в спусналата се тъма сред мъглата... Вглеждайки се по-целенасочено в мъжа ми отпред, забелязах сиянието и около неговите крака, а след това и около тялото му. За първи път ми се случва подобно нещо. По-късно в София се зачетох, което ме доведе до човешката аура - сияние в различен цвят за всеки човек, който може да се мени в зависимост от мисли, чувства, настроения... И може ли точно това да съм видяла тогава?!? Имаше още един интересен момент след това. Малко преди заслона, на едно високо, открито, широко място мъгливата пелена изтъня, поизясни се наоколо и точно над нас облаците се отдръпнаха, образувайки нещо като дупка, проход към чистото, вечерно, дълбоко мастилено синьо небе и точно там като в рамка седяха Луната и част от звездите. Момент, изпълнен с една особена магия, очарование и леко чувство на безтегловност... там... между небето и земята... Много красиво беше като цяло! За такива моменти всяка стъпка си заслужава!

image
 
  Орлово гнездо се води заслон, но всъщност си е като хижа с всички удобства плюс Няматакъвготинхижар и Няматаковасладкокуче! Има и условия за скара. Последва веселата, топла част около камината и рождения ден на едно от момчетата от групата. Хапване, пийване, песни, танци до зори, глътчици едни добри... Легнах си към 3. И се събудих в 7. Събудих се и не можах да заспя повече. След известно колебание и отлагане се измъкнах от топлото легло, казвайки си, че трябва да се снабдя на всяка цена с такива родопски одеала за вилата. Изпих едно топло кафе, и докато почти всички още спяха, се гмурнах в белотата навън. Само Рус Пеш ме беше изпреварил. Той прави страхотни  снимки и където и да отиде намира да снима коне. Така и тук. Натъкнал се на двадесет и четири! :) И разстоянията за нищо ги няма! Погледнеш към това хълмче, хоп - разхожда си се там, погледнеш към срещуположно хълмче, хоп - изненадващо установяваш, че вече е телепортиран там :)))
   Времето и днес беше тихо. Замряло в бяла тишина. Обходих малко, но не се отдалечих, а може би трябваше. Потънах и се слях с белотата, убеждавайки се, че и зимата е страшно красива, сурова, мека, нежно синя, щракнах няколко снежни снимки за спомен и се върнах на топло. Закусихме, стегнахме багажите и хайде обратно по стъпките към Беклемето. Мъглата като, че стана по-гъста от предния ден. Чак и мечка ни се привидя до един от коловете :))) Която като, че се и движеше :))) Оказа се паметна плоча за загинал отдавна там човек. На няколко места за кратко пообъркахме пътя, но бързо отново си го намерихме. Щроп, щроп.. щроп, щроп... и така до колите и горещото шкембе, което всички обявиха за странно, но аз си го хапнах, защото отдавна му бях набрала. Ми сега такова се случи.
  Казват, че по този маршрут се откривали разкошни гледки, на които ние сега не можахме да се насладим, което означава че ще трябва да се върнем пак - по топло, ясно и зелено. Е, това е едно добро пожелание. Зависи накъде ще ни отвее вятърът и дали отново в тази посока. Засега съм си много доволна както от преживяното така и от белите, мъгливо-снежни снимки.

image

image

image

image

image

image

image

image





Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - прелестен спомен за зимата
01.03.2013 08:31
сияние значи

Сияйно да ти е от усмивки и добро настроение във всеки ден! Честита баба Марта! Здраве и любов!
цитирай
2. melsun - :) Благодаря ти! :)
01.03.2013 09:40
Честита баба Марта и на теб!
Здраве, щастие, любов и много слънчеви усмивки! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1890737
Постинги: 1316
Коментари: 2099
Гласове: 20173
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930