Отиваме на вилата и какво заварваме? Под пейката...?





Четири броя котЕта. Котараната, която там ни навестява си ги довела... и ги настанила на терасата. Оххх, аман... Сладки сладури на месец... Два дена бяхме в детската градина, по-скоро ясла (предварителната ми програма отиде на кино... е поне вишни успях да понабера)... Пикане, акане, игри, цокане, спане, борби... Изключително интересни са за наблюдаване! На маминка обаче й разраниха едната цицка, то борба то чудо, то направо жестоко и да видя сега дали няма да ги отбие рано рано и колко ще оцелеят... Kато се замисля твърде е вероятно и сама да си е виновна... Иначе им носи вече гущери, но трябва да ги кърми още поне месец... Тя плячката с образователна цел предимно, нищо че почти се справиха с нея. Направо е изумително как се изменят тези мили същества, щом усетят мирис на кръв... Особено някои. Офффф... Надявам се маминка да се оправи... Стана това точно преди да си тръгнем и сега само ще ги мисля значи... Тя иначе супер оправна маца, ама тез ще й изядат ушите... Направихме там удобства разни, то матраци :))), то уреди за забавление и катерене :))), то тавички с пясък, щото леко бяха поопикали и оакали, но в едно ъгълче предимно... Но нищо чудно да си реши да ги мести пак... Всеки път ме е яд, че се намесвам и всеки път не мога да не го направя...



И естествено се сдобих с почти 1 гигабайт снимки :)))
Хич не ща повече животни да се завъртат и застояват, ама...
Един ежик-таралежик мина вчера, бая големичък... И смок ни навестява...
И така ще да е! :))) Като малките деца се радвам, ама ми се реве като на голям човек значи... Не е Уесно! :))

Налагам си да не давам храна на поредното овчарско куче, което е женско този път и удивително добре си върши работата. Не искам да развалям дисциплината и да се стига до съдбата на другите две кучета... Това добре, но сега не мога да се разхождам сама наоколо, защото тази си пази и доста притеснително ме лае...

Сега да се гмурнем в градския живот... дето нещата не са много по-различни... Просто идиотиите, извратенярщините и борбата за плячката са много по-големи и на много повече и съвсем други нива... И на фона на уж високия интелект, първичното като че си остава доминиращо... в голяма степен... И който както оцелее, според зависи, нали... условия, същности, стечения на обстоятелства и така.

И съвсем забравих за мащерката в тази жега и котешка история... 

.....................................................................................................................................................................

5.07.2013
Маминка е добре, котетата са добре!! :)  Всичко е окей засега!
Kотенце тук, котенце там, котенце под пейката, котенце на пейката, котенца на кълбо, котенце в скута, котенце на главата, котенце на гърба, котенце на рамото... котенце при мама... котенце на крачола... Много котенца! Обожавам да си играя с малки котенца! :)) Обаче... на Главите ни се качиха тия маймуни малки сладки, на Гла ви те! :))) И пак една камара със снимки... С котенца :))) Сладки, сладки, та сладки!!! :) Ама утре ще се занимавам със снимки.

Tова добре, сега да видя дали са ме налазили кърлежченца! Те горките котета пълни. Ще нося другия път нещо да им капвам. На голямата маца бях сложила Фронтлайн преди да роди и беше чистичка, ама явно вече времето за действие е минало (около 40 дена), щото днес и по нея имаше... Обаче някак не ми е възможно финансово да взема за всички... Ще търся някакъв по-евтин вариант... Бяха ми споменали за Фиприст, който бил на същия принцип... А дали става за малки котета??

Оффф... само борби с някакви гадини значи. Няма пълно щастие! Аман!

И дойде времето на мащерката, риганът и жълтия кантарион! :)

.....................................................................................................................................................................

17.07.2013
Днес намерихме едното котенце умряло на поляната пред къщата. Женското. С големите очи. Другите ги нямаше. И голямата котка също. Не зная какво му се е случило. Няма как да знам. Стана ми много тъжно. Допуснеш ли някого до себе си после боли. A най-гадното е, че всъщност му даваш надежда, приучваш го да свиква с теб, да ти се доверява, да те чака, да разчита на теб. Kогато отидохме нямаше никой, но по-късно тя пак ни ги доведе. Липсваше още едно коте. Другите две видимо изглеждаха много добре. Изключително сладки! Яд ме е, че не живея в къща наистина. Едно от подозренията ми е, че е твърде вероятно да ги забравя при преместване от едно място на друго. Казват, че котките не могат да си броят котетата... Mоже и змия да го е ухапала, куче да го е нападнало или пък от глад, болест или жажда? Другото подозрение не ми се иска и да го споменавам. Всъщност всяка намеса в живота на едно същество, живеещо на свобода има последствия и за двете страни. Гадното е, че обичам да снимам. И ги снимах. И сега като ги гледам още по-тъжно ми става. Затова предпочитам да снимам природа... Но пък... така остава спомен за всички срещи и раздели, весели и тъжни, оставили отпечатък по пътя ни... 
Няма как да ги взема. Не зная и на кого бих могла да ги дам. Надявам се да оцелеят. Страшно ме е яд, че преди години вместо апартамента не си купихме къща. 

.....................................................................................................................................................................

10-11.08
Значи... обвинявах овце, обвинявах крави, обвинявах хора разни, а то онова пиклЕ, на два месеца котЕ (почти три) се оказа, че цветята ми яде! ИмА неблагоразумието пред мен да нападне чемширчето, което точно беше тръгнало добре! И ми хареса градинката диването! Всъщност онова подобието на градинка... Щото и другите заподозрени се бяха попроявявали, ама баш това май ще съсипе всичко.

А другото пиклЕ все беше взело-дало. Явно се беше дехидратирало. И не е яло. Отслабнало много. Седеше и гледаше апатично... то принципно така си гледа леко... Бяхме им сипали вода, ама то в таз жега не се задържа дълго. Изпарява се. Успокоявах се с това, че все още сучат по малко. Та взех с лъжичка да му давам вода и така няколко пъти, и за два дена се научи да пие идиотчето, щото преди това не знаеше какво точно да прави с таз вода... Дремеше над нея и току разклащаше купичката... Явно се занимаваше с движението на самата вода и отблясъците...  На втория ден вече само се сети и няколко пъти пи пред мен. Започна да яде и да търчи с другото. ЖивнА :) Сега сме налели няколко купички, пък ще видим...

Няма как да ги взема... няма и на кого да ги дам... Надявам се да оцелеят. То до голяма степен от тях си зависи. Сега са страшно интересни и сладки! :) Като всички мънички животинки и дечица, които откриват света! Изучават, дивеят, катерят се, спят :)
Но като дойде зимата...
Но сега е лято. 

Прочетох  "Роня - дъщерята на разбойника" от Астрид Линдгрен... Едното женско го бях кръстила така... Но него вече го няма... Oстава споменът и снимките... Затова реших да я прочета таз книжка, пропуск от детството. Чудна! Седеше си на етажерката с книги... Попоглеждах я... Нямам спомен кога е дошла... Което няма кой знае какво значение. Хубаво е, че се срещнахме!

"- Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед - рече тя. - Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече ще е свършило. Знаеш ли какво има в нея?
 И заразказва на Бирк.
 - Това е неповторима пита, поела в себе си изгреви и боровинкови храсти, вътре са и луничките от твоите ръце, и лунната светлина, огряла вечер потока, и звездното небе, и горите в пладнешката жега, когато слънцето напича боровете, и ситният вечерен дъждец, и други такива работи, и катерички, и лисици, зайци и елени, и всички диви коне, които познаваме, и плуването, и ездата в гората, да, виждаш ли - истинска пита, сбрала всичко, което е това лято!"

 ""Ранно утро е. Прелестно като първото утро на земята! Преселниците преброждат своята гора и пристигат в Мечата пещера. Пролетта ги обгражда отвсякъде с цялата си прелест. Във всички дървета и всички води, и всички зелени шубраци кипи живот, нещо цвърчи, шумоли и ечи, пее и ромоли, отвсякъде се разнася свежа и буйна пролетна песен.
 И ето ги в своята пещера, в своя дом сред пущинаците. Всичко е както преди - спокойно и добре познато, потокът, който шуми долу в ниското, горите, озарени от светлината на утрото, нищо не се е променило. Нова пролет е, но и тя си е същата.
 - Не се плаши Бирк - предупреди го Роня. - Сега ще чуеш моя пролетен вик!
 И тя изкрещя остро и сипкаво като птица, радостен вик, който отекна далеч, далеч из гората."

......................................................................................................................................................................

Маймуните са добре, жизнени, видимо пораснали, дивотийстват на воля, аз с една идея по-спокойна! Заприличват вече на големи котета. Тези дни трябва да стават на три месеца. Ама са точно като Бирк и Роня :) И всичко правят заедно!