Дивна среща беше
с моето море
шир една растеше
в поглед и сърце
тихо и прекрасно
млечна синева
пенесто и бясно
мощна красота
изумруден блясък
капки светлина
чайка, после крясък
утро, ведрина 
пориви прииждат
обич в цветове
златно и сребристо
удар в брегове 
чисто и лазурно
пурпурно небе
пясъчни пустини
тъмни светове

искам да се върна
но трябва да съм тук
нещо се разкъсва
кърваво, без звук
диво го обичам
пустото море
мислите ми тичат
все си ме зове 
пясък в косата
имам още аз
изгрев от дъгата
залезен захлас
вятърни фурии
блъскат се в мен
птици в килии
порив нестаен...

.................................

Тъй така е видно
рекох да се включа
но някак ми е пусто
глухо и беззвучно...

.................................

Как да бъде друго
като всяка утрин
там се будех с изгрев
после се упътвах...

Влюбено...

и дишах...

.................................

изгрев залез
залез изгрев
като наниз
се нанизват...

само тя остава
докога?
дива, луда, бясна
любовта

................................

Oбичам си тъгата по морето
навярно ако пусна я да отлети 
ще съм си взела сбогом с детето
закърмено с любов да излети

Една любов, която те убива бавно
изгаря всичките желания наред
във огъня свисти стенание омайно
а болката омаломощава всичко в теб

И примирено ще останеш да се взираш
в хоризонтите разстлали се навред
докато душата ти сред пламъци умира
а поривът превръща се в бучка лед

....................................

Но утре изгрев пак ще се роди
поне така животът все върви...
А той, Животът плаче за обичане
в палитрата на пълното ни вричане

.....................................

Такива работи ми причини Морето,
а аз пък благодаря му за което :) 

.....................................

И някак понеже стана леко минорно
ще си пусна нещо такова :)

Planet Funk - Another sunrise

Всъщност исках да кажа, че беше Прекрасно!!! :)

като наниз се нанизват






като наниз се изнизват - струва ми се че ги събираме до един момент и после вече ги губим...падат слънца в тревата, в морето, зад хълмовете, падат все по-бързо, главоломно

нещо взех тъй често да го наблюдавам...
Нанизват се, изнизват се... Изнизват се, нанизват се...
Знаеш ли колко време се лутах между двете думи :)
Чувствам се като на граница някаква... Много осезателно го чувствам... И не, не си го навивам сама... То просто си се случва... Времето задъхано препуска... И няма как да разбереш, докато сред вихъра му не поспреш. Не че нещо съм се притеснила, но тихо есента набира сила... А морето пак ще си е там и тъй прекрасно ще е, знам :) За жалост губим всичко, което обичаме и тъжно в това сме обречени... Но не исках така да звуча, ще си чакам изгреви. А сега ще поспя :))

Топла есен, Доре :)