Сега, ако ме питаш
няма да си спомня.
Забравих всичко отведнъж.
Закътах тежки спомени дълбоко,
разпънах ги на собствен кръст.

Сред гъсти, облачни талази
изплува нежна светлина.
Навярно тя сега ни пази
и ражда топла любовта.

Една невинност тихо се пробужда
и търси пътя си в нас.
Дали ще се завърне тя отново?
А отговорът знаем ти и аз...