Смокини, смокини
с дъх на море
и млади години
сладката зрялост 
на южни градини

Вятър довява
вкусът на вълните
смее се тихо
танцува с косите
Птици се реят
в небесните длани
окрилят очите
любовно засмяни
Стъпки по пясък
следи в утринта
далеч от суетната
шумна тълпа

Присядаш полека
там на скалите
нозете ти къпят се
в яростта на вълните
укротена за миг
сред морската пяна
и само тихичък вик
при тебе остана

Ехо от стъпки
по онези пътеки
където душата ти
чувства се лека
Там, сред дебрите
на вятърни феи
крачещ към себе си
пътят поел си...
Спираш и вдишваш
планински простори
плакнеш очите си
в езера и покои
изпили небето
на глътки и ето
вливат го цяло
на капки в сърцето
където реки 
пълноводни се втурват...
А ти от най-красив хоризонт 
си погълнат

Тъй възвисен
докоснал звездите
оставаш безмълвен
в плен на мечтите

Достигнал върха - 
покоят в себе си
се сливаш с вечното
Ти вечен си