Все по-рядко. Фейсбук погълна всички, или почти всички, но там е друго. Пък тук... оставах насаме. От доста време не съм изпитвала нужда явно. Освен в последните няколко дни. Чувството е странно като реша в мислите си да се върна назад. Не съм го и правила скоро. А и разпокъсването и освобождаването на напрежение и емоции по малко на различни места явно си оказва влияние. Иначе обичам местенцето си много!! И знам, че искам да си го запазя!
В усамотението успявам в най-голяма степен да достигна до себе си. Спрях да се търся... Дали се намерих? Или попътен вятър пое ме? Mоментно? По течението на друг дали бих се оставила? Дали се оставих?
Отново е пролет! Разкошен сезон! Пътувам през нея, наслаждавам се и се смея!

16.05
... До поредното сгъстяване на въздуха, когато не можеш да дишаш... 
Заобичах разговорите със себе си... Но някак задавайки въпросите, предусещам отговорите... Търся си усамотението... до загадъчности близо... и до всичко най-любимо...
Искам да знам... след което да забравям... после пак да търся, да откривам, да вниквам, да разбирам... да знам... и отново да забравям... Запазвайки само онова, в което съм... оставяйки го бавничко да ме погубва... или цялата да ме изпълва...

Не знам за какво иде реч, но това е :)








 

ненаяло се - чак мен принуди да понадничам в търбуха му, но все още предпазливо и набързо, че много неусетно поглъща и после как ще се измъквам

пътувам и аз така, пешеходя я пролетта, маковете ми махат и съм ухилена - а вчера какъв вятър ме вя на лозята, направи небето невероятно, само за зяпане:)

Небето вчера беше разкошно!!! Пак нащраках сума ти снимки :))) И детелинената серия продължава!! :) Това със снимките голяма мания стана, ужас! И там както се качват лесно... :))) Някак си трябва да се сбера пак, но как да стане...