Не ме е страх, че ще умра
не ме е страх, че ще остарея
не ме е страх, че ще погрознея

Страх ме е да не забравя

Затова имам нужда да си припомням,
това, което не искам да забравям

Защото завихрянето на дните
изсмуква спомените
забулва миналото
изтрива ни

Дали успях да хвана всичко?
Сега, когато съм тук?

За да мога да продължа?

.........................................................................

Размисли в един януарски, слънчев понеделник

Красиво, бързо, задъхано казано всичко в няколко редчета!
Чу

Все така набързо минавам...
И пропускам детайли,
които не са за изпускане...

Изпуснати, докато бягах...

Мисля си :)

A детайлите са ми нужни...
за съшиване на душата ми,
продрана от времето,
за да загърна бъдещето
в топла прегръдка, надявам се

Надявам се да е за прегръщане...
И да мога...

Нещо такова :)