Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2009 17:30 - Once Upon a Time in America (Theme by Ennio Morricone)
Автор: melsun Категория: Музика   
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.07.2009 11:23




*
*
*
Дослуша ми се страшно просто...именно това...Любима мелодия, любим композитор, любим филм, любими актьори...

Днес ми е малко тъжно. Малко ли казах? Животът е толкова кратък. Нуждаем се от толкова малко, а защо трябва да го разберем чак накрая. А може и изобщо да не го разберем. Често хвърляме силите си за толкова безсмислени неща...неща, които пък в момента си имат смисъл...Жената ми говореше: "И за какво беше всичко? Изпотрепа се, здравето си даде, времето, съботите, неделите...всичко...Накрая я продадохме! И защо си избодох очите? За да изпочупят рамките, да ги свият на руло и да ги хвърлят на тавана!" Следващата като, че продължи думите на предишната: "Иска да отиде, а не може...не можем вече. А пък те са заети...работа, деца...Откраднали маркуча, ще откраднат и друго...А какъв беше! Жал ми е! Виж го сега...след три инсулта..." Мястото е чудесно, къщата недовършена и вече пуста...Всъщност не искам да обезмислям смисленото за другите...Факир е...просто се преуморява...

Всъщност това, което си е ценно за теб си е ценно единствено и само за теб! По щастливо стечение на обстоятелствата може и за още някой...евентуално...Но не е задължително. Твоят живот си е твой живот! Какво исках да кажа и аз не знам...Не знам, защото има толкова мъка по този свят. Старостта е болезнена! Откъдето и да я погледнеш! Уважавам ги, но ме натоварват и то много. Направо ме депресират, а аз и без това съм си депресарка. Вече не искам да знам. Искам сама да стигна до това, ако имам този късмет, разбира се! Късмет...

Хуморът е хубаво нещо! Виж, хората с чувство за хумор ми действат добре (това е едно от нещата, заради които го обичам)! Дори и тези, които се шегуват със старостта и смъртта, защото тя е неизбежна, всичко е преходно, ние също, светът около нас също, което не означава, че трябва да униваш и да не живееш, а точно обратното...Опитвам се да гледам с хумор на нещата, философски също...Греша ли? Мисля, че не!

Май ще трябва да спра...Толкоз.

Приказки такива едни, а вече съм в отпуск! Тоест от утре! Още не го усещам...
Замислили сме разни нещица, но нищо конкретно! Всичко решаваме на път и на място...в движение...Нямам търпение...

Дали да не отида да потанцувам?
Ако побързам може и да успея!



Тагове:   музика,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1961242
Постинги: 1316
Коментари: 2099
Гласове: 20186
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930