Колко сме малки
и тленни,
така безсилни
пред края.
Единствено стъпките,
оставени някога
разказват за нас
в безкрая.
Докато времето,
хората, вятъра...
всичко...
не потъне в забрава.
Но има такива,
които се помнят
и въпреки всичко
остават.
Въпреки грешките,
страстите,
лудостта, суетата,
въпреки цялата
слабост, наивност
човешката...
Отдали душата,
сърцето си,
себе си
без капка остатък...
И там изгорели...
в огъня...своя си...
кратък...

е точно така, той изгоря без остатък в своя огън, отдал душата си, сърцето си, себе си на хората, но много не го оцениха, нищо сега ще го оценят, то ние хората такоа си правим, когато някой си отиде се сещаме какъв е бил.