След известно време,отдадено на релакс в станцията,в събота сутринта в 9:30ч.на 3.03.2008 поехме към заветната цел-връх Шипка.Времето и днес обещаваше да е слънчево и топло.Отново минахме през Габрово и оттам поехме на юг по криволичещият път.На около 3 км от местността се образува колона от коли,която спря и дълго не помръдна.Отвреме навреме пропълзявахме бавно.Интересното беше,че в обратна посока не минаваха никакви коли.Зачудихме се какво става...Дали да се отказваме като сме пред целта...Мръднахме още малко...Тягостно и досадно чакане...След още няколко пропълзявания се появи един полицай и ни уведоми,че колите са прекалено много и няма къде да се паркира горе и,че ако искаме да присъстваме на събитието ,трябва да оставим колите тук...до пътя и да продължим пеша...3 км.Зет ми беше на границата да се откаже,но в крайна сметка тръгнахме.Добре,че времето беше на наша страна.Обаче не знаехме какво е на върха!Хубаво походче се заформи.Вървяхме,вървяхме нагоре и накрая стигнахме подножието на хълма,а там пълно с народ,коли,знамена и носеща се във въздуха миризма на кебапчета.Проправихме си път през тълпата и поехме по пътя нагоре.Имаше доста снежец.Взе да подухва по-силно,но бе все още топло,даже се сгорещихме от превземането на наклона.Имаше много хора...всякакви...Направи ми впечатление един възрастен човек,целият накичен с медали.Слизаше гордо,с изправена глава и почти маршова стъпка.
Преминаваха и цели групи,пеещи и развяващи знамена.Вървяхме към единната цел-върхът.Паметникът,изглеждащ самотен от това разстояние,стоеше там...горе и ни чакаше.След още някой и друг завой вятърът взе да се усилва все повече,разкриха се по-широки и далечни гледки към Северна България.Продължавахме да се изкачваме.Вече усещах колената си омекнали,стана ми топло...Чудех се защо отгоре хората слизаха целите омотани в шапки,шалове и качулки...А ние отдолу едва ли не по блузи се изкачвахме...Очаквахме да стигнем до стълби,но стълби нямаше.Оказа се,че били от друга страна.Най-после се изкачихме до първото възвишение.Там бяха изложени оръдия,откриваше се изглед към Бузлуджа и Южна България.Страхотна панорама,разкошни гледки...и невероятен вятър!Отдъхнахме за малко и щурмувахме последния хълм,което се оказа най-трудната част.Не заради самото възвишение,а заради ветровете,които точно днес си бяха чукнали среща точно на това място и точно в този час.Е,няма такъв вятър...Не вятър,а ветрище!Просмука се до костите ми,ушите ме заболяха,главата ми забуча...мечтаех си за скафандър...Битката бе безмилостно жестока!По едно време направо си ме понесе към пропастта,но със сетни сили се преборих и след още няколко метра се озовах под паметника...Огромен,каменен,възвисяващ се...Почти преживях това,което са преживели опълченците някога...Разбира се :) само една нищожна част...Около паметника се бяха скупчили много хора.Подготвяше се церемонията...Погледахме малко от другата страна...там бе малко по-завет...Страшно духаше,пък ние не бяхме съвсем подготвени с дрехи и поехме обратно надолу този път по стълбите...Аз дори не разбрах,че това са онези стълби,с които ме плашеха,че били страшно много...След това,което преживях те ми се видяха като детска игра.Слизането бе по-бързо определено.Някъде надолу взех да отвръщам...Така измръзнах,че направо лошо ми стана!Хапнахме по една питка с кебапче да се подкрепим и хайде обратно към колите.Имахме намерение да минем към Казанлък,но заради скупчването на коли се отказахме и се върнахме към Габрово,а оттам си поехме към София.


Поглед към Северна България


И към Южна България




Получи се едно незабравимо изкачване и покоряване на върха.Дълго време ще го помня.Откакто се прибрахме съм болна от грипче.Мен всъщност ме заразиха преди екскурзията,но този вятър ме довърши.

Седя сега и въпроси си задавам...какво е всъщност свободата,еднаква ли е тя от вчера и от днес ,какво е чувството да си свободен ...и свободни ли сме днес...