За малко да си убия деня. Почти го омаломощих, но той събра от някъде някакви сили и ме пребори. Събрах си вцепенените, депресирани частички, някак образувах цяло и излезнах. Слънце, въздух, светлина, блаженство...Идиот, пълен идиот...навън време приказка, а аз едвам се измъкнах от нас. За първи път от много години си облякох бяла блузка...най-обикновена бяла блузка и много добре се почувствах. Просто имах нужда да си облека бяло, въпреки, че никога не съм се харесвала в бяло, но върху дънките става. Посоката беше ясна - Южния парк. Кракът ми не беше стъпвал там от...не помня от колко години. Отидох пеша. Чувствах огромна нужда да ходя, много да ходя. Тази вечер, както и утре вечер, т.е. от следобед в парка се организира блус-рок фестивал "Цвете за Гошо", посветен на Георги Минчев и българският рок. Свирят български нови и стари групи. Докато открия сцената малко се озорих, защото не познавам парка. Оказа се, че съм влязла почти от срещуположната страна. Но пък така имах възможност да го опозная. Много хубав парк. Ей на, живея в София, пък не я познавам...Срам, срам...По пътя все повече се срещаха черните фанелки, дънките, дългите коси и задължителната бира...Викам си:  "На тук ще да е". И се озовах на една огромна поляна ( в този парк има много големи поляни бе!!), цялата осеяна с хора. Насядали, прави, с мотори, с деца, без мотори, с гаджета, с кучета, с колела...големи компании...Изобщо се събраха доста и всякакви хора, но обединени от едно - рокаджийската кръв. Имаше разни изцепки, то без тях не може, понапили се така лекичко, един се посъблече на сцената, качи се горе и си развя разни части...Както и да е, чак пък толкоз не впечатли публиката...Нямаше ексцесии, атмосферата беше много готина :))) Засвириха едни момчета, на които не им запомних името. После Елинор много ми допаднаха. Вокалът беше едно дребно, слабо момиче, пък такъв глас извади...Нещо в нея ми напомни на Милена... Един червен балон - сърце, пълен с хелий излетя към небето...После се появи тежката артилерия... Звезди с Аналгин, а след тях Конкурент...Поразтресе се земята, колоните яко дънеха, хората пееха и куфееха. Само "Тука ли стееее...не ви чувааамм...Къде са ви ръцетееее" ми дойде малко в повече. То верно, че хората са и на възраст, може и да не дочуват и да не довиждат, амма...Това в рамките на майтапа :))), ама...в повече беше, верно! Какви малки сладури видях, не е истина просто. Абсолютни малки рокаджийчета. Кой казва, че рокът бил на изчезване...Жив е и още как! И Гошо Минчев е жив в сърцата ни. Малко съм въодушевена,  ентусиазирана, заредена, но пък точно това ми трябваше. Отидох сама там, но това не ми попречи да си се кефя максимално. После чакахме половин час 76. Едно момиче на другата пейка обясняваше на момчето, в което беше седнала, че била кучка. Били й го казвали много, накрая и тя стигнала до този извод и как е най-добре сам да стигнеш до такова прозрение. Влезнах в разговор с разни весели подпийнали. А темата...люляк. Люляк, мастика и снопче свежа трева в ръцете. Седяхме на пейката, момчето до мен ми обясняваше как обичал да подарява цветя на жени, ама без повод. После каза, че приятелката му е бременна първи, втори месец и как го е страх...страх от това как ще си възпита детето. Самият той си крадял характери, така каза, много искал да си възпита добре детето. Щом го обичаш, му казах, значи ще го възпиташ добре. Случи се така, че в рейса пак до него седнах...Умрях от смях...:)))Та и затова си поговорихме повече...Прибрах се пеша до нас. Времето днес беше разкош! Утре пак ще отида. Ще свирят още нови групи и доколкото разбрах Обратен ефект, Бараби Блус Бенд и Васко Кръпката с новата си група...Та за едната бройка да изпусна всичко това...



История с китара



п.п. Научих нещо ново- Пого - скандинавски традиционен метълски танц! Бутане някакво до безумие...Снощи се извършваше в един прашен кръг пред сцената...Чудех се какво става...А то какво било... Трябва да се буташ, ама интелигентно, с мисъл... Този тъй наречен танц  далеч не е безобиден. Един си се кефеше на разбитата уста, разбита по случайност с лакът, и се зъбеше с едни окървавени зъби..." Виж колко е яко, копеле", разправяше на един друг...Ужас! Тази страна на нещата не ми хареса!

Обаче днес пак отивам! Заради рока, блуса, Георги Минчев и атмосферата...готините млади хора, позитивната енергия и целувките, които бяха в изобилие наоколо :)))



Днес беше още по-готино и от вчера!! Обратен ефект ме изкефиха, едни други момчета също много добре ми звучаха...трябва да им изнамеря името. Страшно си харесах една песен на "Кръпка Блус Бенд" :)), новата група на Васко Кръпката, "Блус от тъмната страна на стената" - Blues the dark side of the wall (така ли точно се пише не знам). Ивайло Крайчовски, нарече този фестивал "Българският Уудсток"...
Много добре ми прозвуча! 40 години от първият Уудсток . Другата година 41...Страшно съм доволна, че отидох! Още ми звучи в главата "Бира, секс и рокендрол"...целият рейс я пееше...

Нямам хубави снимки, пък и се притеснявам да снимам сред много хора...Ето няколко:

От първия ден - в по-ранните часове


Васко Кръпката с Голямото си куче
Имаше много кучета там...Чудя се колко от тях се поизгубиха, щото пиене и отговорност малко се поразминават :)))) Чанти, деца, кучета, телефони, фотоапарати, колела, глави...абе имаше какво да се изгуби :))))






Втори ден - някъде около 17:30


Поглед от паратропера - този беше от по-малките, ама нищо...много обичам да се возя на паратропер :)))
По-късно цялата поляна се изпълни, че и съседните...Основната се пукаше по шевовете :)


И вече към кулминацията
Яд ме е, че не мога да правя хубави снимки значи...
Имам още няколко, ама много размазани :( Абе някой ден може и да се науча :)


Една песен, която много ми хареса...от първата вечер...
Звезди и Аналгин - Тя беше ангел



Припев:
Ти ако видиш как святят очите й,
когато гледат в мен.
От нежността й топях се аз ден след ден
на ласките й в плен.

Да бе видял я как силно прегръщаше,
нежно целуваше тя.
Беше ангел за мен нощ и ден.

Тя за мене беше въздуха,
силна, чиста като ... вода,
почти от гроба тя измъкна ме
и в любов се закле.

Припев:
Ти ако видиш как святят очите й,
когато гледат в мен.
От нежността й топях се аз ден след ден
на ласките й в плен.

В плен.

Но щастието беше малко дни,
тя легна болна с гаснещи очи.
Душата нежна от обич изгоря
и ме остави в тъмнина.

Припев:
Ти ако видиш как святят очите й,
когато гледат в мен.
От нежността й топях се аз ден след ден
на ласките й в плен.

Да бе видял я как силно прегръщаше,
нежно целуваше тя.
Беше ангел за мен нощ и ден.

Припев:
Ти ако видиш как святят очите й,
когато гледат в мен.
От нежността й топях се аз ден след ден
на ласките й в плен. /x2/

Да бе видял я как силно прегръщаше,
нежно целуваше тя.
Беше ангел за мен нощ и ден.

От мрежата

почти събудих цялата къща с музиката ти през ноща :)
хареса ми това за кражбата на характери, звучи някак по Достоевски или Гогол искаме да направим всичко както трябва а не винаги се зnае как no se opitva,а иначе явно в бяло може да ти е хубаво, слагай по-често тази блуза :)

Интересно ми беше...откъдето и да го погледнеш! Опитите са важни!
А блузката е една най-обикновена памучна фанелка. Ама от най-обикновените! :))) Споменах я, защото по принцип мразя да се обличам в бяло, пък този път имах нужда да направя точно това! :)

Браво, Сънчо! Направо ти завиждам, и то - срам ме е да си призная, не особено благородно :) Обаче пък и много ти се радвам - и за бялото, и за опознавателната обиколка, и за музиката, и за ценните разговори. Възхищавам ти се на енергията да правиш такива неща! Никога не се променяй и не се поддавай на импулса да си останеш вкъщи в такъв ден!

Някои неща са по-силни от мен! ;)

Почти рано сутрин е и реших да погледна какво ново тук. Хубаво разказче и някак оптимистично, почти успях да вляза в атмосферата. Накара ме да се усмихна на случките ти след концерта. :-)) Съдби.
А в пого съм участвала само веднъж, ама бяхме трима и в едно барче на купон. Яко е. Иначе съм гледала, ама с подпийнали младежи на концерт на АХАТ.
А какво е паратропер, а вероятно по нашия край не му викаме така.

Здравей, анонимен! Много неща можеш да научиш от хората...и за хората. Днес колко се наслушах на различни съдби, направо...шарен и тъжен и труден и весел... всякакъв живот...и свят! А паратропер е онази голямата въртележка, като виенско колело...Сега ще издиря снимка! :)

Ето...такова нещо е, само че това къде е снимано не знам...тук се движат по-бавно, абе истинските добре си се въртят(а дали наистина съм виждала истински?)! Много обичам...люлки, въртележки! :)))А този, за който става въпрос в поста е направо бебешки! :)) Обичам паратропера повече от виенското колело, движи се по-бързо, усещаш силата на вятъра...Но пък от виенското можеш да се насладиш повече на гледките :)))

http://darksorrow.files.wordpress.com/2007/09/paratroper11.jpg

Хубав ден и на теб, който и да си! :)