Постинг
10.10.2013 21:20 -
...
Автор: melsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2013 11:48
Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 07.12.2013 11:48
Думите ме изсмукваха бавно,
всичко от мене изтичаше,
и ограбваха душата ми странно,
като че нещо у мене умираше.
Там отсреща се раждаше образ,
в мигове тихо се случваше,
притегляше бягащият ми поглед,
за мене самата загатваше.
Непозната сред думи видях се
в разпокъсани, бледи, крещящи отсенки.
Аз ли съм? - все по-често се питах,
крачейки по пътя към себе си.
По пътя, събрал в едно всичкото -
минало, настояще и бъдеще,
лъкатушещ сред дебри все питащи...
Ту се показваше, ту се изгубваше.
Проглеждайки в себе си май се изплаших,
видях се различна, макар да съм същата.
Ту се ранявах, ту се обичах
сред огъня на своите чувства.
Докато стръвно дълбаех в думите
животът тъй бързо отлиташе,
и аз все по-често задавах въпросите:
Кому е нужно? И има ли смисъл?
.....................................................................................................................................................................
Днес с интерес поглеждам назад
в сивотата красивото да си търся,
удивлявайки се на онзи, чудния свят,
който с топла любов ме обгръща.
Откривайки себе си, открих се до теб
и зная, родени сме някога двама
да бъдем заедно в лъжовния свят
по пътя, далече от всяка измама.
Някога, може би
ще се слея с цялото
и ще провидя с пълни очи
всичко от началото...
A там до мене беше ти...
всичко от мене изтичаше,
и ограбваха душата ми странно,
като че нещо у мене умираше.
Там отсреща се раждаше образ,
в мигове тихо се случваше,
притегляше бягащият ми поглед,
за мене самата загатваше.
Непозната сред думи видях се
в разпокъсани, бледи, крещящи отсенки.
Аз ли съм? - все по-често се питах,
крачейки по пътя към себе си.
По пътя, събрал в едно всичкото -
минало, настояще и бъдеще,
лъкатушещ сред дебри все питащи...
Ту се показваше, ту се изгубваше.
Проглеждайки в себе си май се изплаших,
видях се различна, макар да съм същата.
Ту се ранявах, ту се обичах
сред огъня на своите чувства.
Докато стръвно дълбаех в думите
животът тъй бързо отлиташе,
и аз все по-често задавах въпросите:
Кому е нужно? И има ли смисъл?
.....................................................................................................................................................................
Днес с интерес поглеждам назад
в сивотата красивото да си търся,
удивлявайки се на онзи, чудния свят,
който с топла любов ме обгръща.
Откривайки себе си, открих се до теб
и зная, родени сме някога двама
да бъдем заедно в лъжовния свят
по пътя, далече от всяка измама.
Някога, може би
ще се слея с цялото
и ще провидя с пълни очи
всичко от началото...
A там до мене беше ти...
Побитите камъни край Варна – магическа п...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20242
Блогрол