Ден... мързеливо дъждовен...
Бисквитена торта с истински крем-ванилия. Не бях правила такъв крем от много години... Всъщност откакто пораснаха децата. Не знам защо, но обожавам миризмата на ванилия... както и на млян кимион и къри... Тази сутрин си оправях подправките... Насипвах си ги в бурканчетата. Бях насъбрала много пакетчета и много празни бурканчета. Все си мечтая да си купя еднакви точно за тази цел - за подправки, но все не си купувам. Карам си с едни от бебешки храни, разтворимо какао и обикновени стъклени. Удобни са ми в крайна сметка. 
Понякога много ми се работи в магазин - главно заради подреждането на всичко по рафтчетата :) Това ми е нещо като мания, въпреки че в нас никога не може да бъде изрядно подредено... та може би именно заради това :)
Поредна събота и неделя вкъщи. Става студено, денят доста намаля, дъждът е досадно мокър :), вилата ми липсва... и природата с всичките й красоти и животинки... Както и походите насам-натам. Но зимата не се хващам с бродене из планините. Мразя студ, брулещ вятър, течащ нос и очи, мокрото ме дразни, катовете дрехи, удоволствието ще е краткотрайно, пък и си е по-опасно. Имам спомен за едно пропадане преди много години сред затрупани със сняг клекове. Нямам и подходяща екипировка. С две думи - зимата я мразя и заради затвореността, ограничеността, по-малкото възможности... вегетиране в кутийки. Зарязах танците и сега нищо не правя като движение. Отрази ми се естествено - взех да се сковавам като... Ама и финансите са виновни. За да ходя трябва да съм редовна, а не мога да бъда редовна, защото нямам необходимите ми пари... Иначе има достатъчно партита вечер, но така и не си намерих постоянна компания на моя акъл... Омръзна ми да ходя сама по нощите с разни таксита и по разни клубове... И още причини има... Така, това вече съм го дъвкала. Досадна тема! 
И Чочко ми липсва. Мекичкият, пухкавичък, своенравен, миличък Чочко... Няма го вече... Остана само споменът и многото снимки... Празно е без него... Вече не преминава онази бяла сянка... И по-тихо е, защото си говорех с него...
Три дни ме боля глава и ми се ви свят... ама много... Днес ми просветна, въпреки мрачнотията навън.
За онези черни, прогнили в душите си (не мога да ги нарека хора) не ми се говори...
Пробвам се дали все още помня какво се прави с тази клавиатура и с писане без конкретно мислена мисъл... 
Имам и една нарязана тиква... Ще стане май и тя на кремче с прясно мляко, но довечера или утре.  Днес той се грижи за основното хапване, пък аз за десертите. Обичам така... взаимно да се допълваме!
Чете ми се, а нещо нищо в нас не ми хваща окото... Това, което ми допада съм го изчела. И понеже сега нямам какво да чета, пиша... т.е. щрачкам :) Замислила съм да си купя някоя книга от Коледния базар на Книгата. Като казах Коледен, нещо хич не ми е предколедно. Може би трябва да извадя някаква украса от кутиите, прибрани в гардероба...
Тези месеци предразполагат към размързелявчване, хапване, пълнеене и така... Поясчето взе да се образува отново... Ми...  да топли :) Всъщност ми се ходи на плуване - още едно зарязано от години удоволствие... Ограничих нещата, които ме палят и резултатът е налице... Някак трябва да си ги възвърна, по-скоро аз да се възвърна към тях... Но е като да започнеш отначало... При мен номера е да се наканя и да отпочна, каквото искам да почна, но именно това ми е трудното... 
От друга страна, за да пиша така, както бих искала си ми трябва усамотение, а такова, уви, няма... Мда! Затова... хаотично нахвърляни мисли и понякога само навързани...
Мързелив, мрачно дъждовен, задрямал, но уютен един такъв, съботен ден...
Хапнах... То оставаше и да не хапна :) Сега въпросът е: Спане или филм?
Леко попросветна... Телефонът иззвъня. Приятна изненада - гласът на баща ми! Спането като идея пропадна. Реших да се заема с тиквата. Нарязана на парченца я сложих да се вари на пара. Докато я чаках (петнайсетина минути) се разходих с дистанционното сред тв каналите и попаднах на едно много красиво, приятно и зелено филмче по Канал 1 - "Синята пеперуда" с Уилям Хърт. Истинско удоволствие за мен! Докато забърквах кремчето с тиква се наслаждавах и на филма. Малко подробности около крема - намачкана на пюре, сварена на пара тиква, една чаша смлени орехи (имам един голям плик изчистени, много удобно за такива случаи), 2-3 лъж. галета, канела, 2-3 лъж. мед, малко масло, топло прясно мляко. Всичко се обърква добре, насипва се в подходящи купички или чашки и се поръсва отгоре с канела. И това не го бях правила отдавна. Забелязвам някакво завръщане към забравени неща. Приятно е! Междувременно навън се стъмни, дъждът отново се усили (вали непрекъснато вече много часове) и с изненада открих, че се сипят и парцали мокър сняг. Взеха да се пльоскат по стъклото на прозореца. Е, все пак и зима трябва да има! :) Може би тя е всъщност нещо като пречистване...
A аз днес май цял ден не съм слушала музика... със съвсем малки изключения. Слушах предимно дъжда и гумите на колите по мокрия асфалт...

 Blue Butterfly - Annah Mac