Искам да попадна в сърцето на утрото...там дето всичко се пробужда и се изпълва със свежест и живителни сили...Да се слея с онази притихнала омая точно преди...
събуждането на слънцето...и да пия от енергията на всичко около мен...Няма друго така изпълнено с живот, както трепетния пулс на утринта...

Явно съм жадна за свежест! Ще наблегна на цитрусите!
И колкото и да ми е заспало в момента ще отида да се заредя и с латино ритми!
Гаранция, че ще се почувствам по-добре! :)))

Както винаги всичко се скупчва... Първо - пролетната умора яко ме гепна, второ - тези дни ми се мандахерцаше наоколо една огромна луна, трето - дъждовно време, четвърто - влизала съм била в някаква Сатурнова дупка, пето - акъла ми явно съвсем е отлетял, за да седя вечер до малките часове, шесто - винаги точно в такъв момент ми се струпва най-много работа...човек след човек, човек след човек...Днес на обед не можех да си кажа името...На всичкото отгоре и повечето клиентки, подчертавам клиентКИ си изхвърлят всичко затлачено в душата при мен...Направо имах чувството, че ще избуша в един момент...

Отивам да дишам...и да не мисля...

п.п. Поразходих се, потанцувах...Супер :))...Сега настина съм по-добре! Това "наистина" ми звучи като в рекламите, но наистина е така! :))) Следващата стъпка е да си легна...след малко! :))) Обаче има нещо, за което страшно, страшно ме е яд...

И нещо май, май...нещата клонят към заветния край!