E такива едни неща ми се слушат тази вечер :)
Мислех да пиша за разни прекраснотии, за тъжни неща, за залези, раздели, за един друг въздух, за лято през ноември, за един разкошен, шумящо мек килим от букова шума, за пътеки, безмилостен вятър, върхове, безброй стъпки, за сбогуване, сълзи, усмивки, за онова толкова синьо небе... за тъмнината, тишината... и за още толкова много неща... Тази вечер ми е изморено... Не успях да се наспя... Надявам се да намеря време все пак... някой ден... А сега... сега ще продължа да се наслаждавам на омайващата игра на китарата, пианото, провлаченият ритъм и тези гласове... понасящи те като бавна, пълноводна река... на някъде...

прекрасно! :)